Принципи на контактна импровизация....

...или какво е по-различно в този вид танц
Форма
Двaма (или повече) души се движат заедно в състояние на напълно спонтанна, неподготвена, и с нищо неограничавана импровизация. Тяхната задача е да поддържат съвместен диалог на движението, като се следват един друг чрез допир или осъществяват контакт в така наречената "точка на контакт", като се движат в един постоянен поток. Танца може да бъде динамичен или бавен, а при спонтанното взаимодействие на телата в пространството се получават прехвърляния на тежестта върху тялото на партньора, поддръжки, балансирания, прехмятания, падания, подскоци, претъркулвания, различни обърнати положения. Цялата повърхност на тялото е контактна, включително главата, лицето и стъпалата.

В КИ абсолютно всяка част на тялото може да се движи без налагане на ограничения, затова и траекторията на движение на главата, крайниците и торса са триизмерни. Пространството на КИ е сферично и пълно, и за да се ориентират в него, танцьорите трябва да използват периферното си зрение, като и сетивните си възприятия. Танцьорите се движат по ергономични траектории – спирални или вълнообразни, а това им помага да падат меко, да стават бързо и безопасно, и да повдигат партньора си.


В КИ няма роли, като тези определяни от пола на участниците. В двойката могат да танцуват както две жени или двама мъже, така и жена и мъж, възможни са също и тройки; КИ не налага ограничение върху броя на участниците в пространството на танца – по същия начин както в общуването има и диалози, и дискусии (полилози). За да започне един танц, е достатъчна покана (невербална) от единия от партньорите, а за да свърши, е достатъчен сигнал от единия от партньорите, че се оттегля.

Водене и следване
КИ отменя не само традиционните за половете роли, но и рязкото разпределение на ролите между партньорите на водещ и следващ. Ако един от партньорите даде идея за танц или предложи нещо, другият отстъпва или започва да го следва, а в следващия момент предложението вече може вече да дойде от другия партньор. Инициативата в танца постоянно се прехвърля и - парадоксално, но факт – често се слува така, че водещия се оказва едновременно и следващ.
В допълнение към това, партньорите следват не толкова траекторията на движение и импулса, който си дават един на друг, колкото следват логичното продължение на всяко движение. (Затова КИ повдига въпроса за доверието в другия, както и към самия себе си, и ситуацията в цялост.) В резултат на това - от умението на партньорите да слушат другия и да следват инерцията на движение се ражда потока на танца, който се явява и същинската инициативна и движещата сила в КИ.

Дезориентация
КИ е танц на дезориентацията. Първо, това важи за нейната философия. КИ преобръща всички условности на другите видове танци, традиционните роли на половете, нормите на поведение и общуване в социума. Второ, в самия характер на движението, танцьорите често се оказват в обърнато положение, с главата надолу, като пренасят тежестта на тялото си върху ръцете и раментете си. За танцьорите обърнатите положения са естествени и те имат способността компетентно да пребивават в тях, или да излизат от тях.

КИ си играе с риска, това е един доста екстремен арт-спорт, в който има много елементи от и акробатиката. Както и във всички други опасни „адреналинови” ситуации, от партньорите се изисква не само техника на безопасно изпълнение на опасните елементи, но и постоянна концентрация на вниманието и присъствие в момента, тук и сега.

Внимание и осъзнатост
За разлика от другите видове танци, в КИ акцента на вниманието се измества от красотата на външната форма върху фините вътрешни усещания, тъй като именно те служат като импулс на движениетио във всяка една импровизация. КИ е танц на фокуса и концентрацията. Танцуващите са съсредоточени върху вътрешното пространство на тялото и измененията в него, върху дишането, както и върху телесните импулси, които идват от тялото на партньора. Осъзнатостта на всяко движениев в КИ е важна освен това и за целите на безопасност на танца.

Музика
КИ не е пристрастна към определен стил музика и може да се практикува и без музикален съпровод, така както това е било и при зараждането на този танц през 70-те години на миналия век. Все пак в нашето съвремие танцуващите са вече склонни и към експериментиране с музикалния фон, като търсят в него и допълнителен импулс за движение. Често се практикува и комбинацията с музика на живо, когато на едновременни джем-сесии танцовата импровизация е съпроводена и от музикални импровизации.

Естественост
КИ е танц на обикновените хора. Не е случайно това, че по-голямата част от практикуващите КИ са непрофесионалисти, тъй като този танц не изисква и някакви особени физически данни. При КИ, няма разграничение между ежедневните движения и танцувалните движения - по време на импровизациите хората се смеят, оправят си дрехите и косите.

КИ не предполага обличането на специални костюми, танцуващите са облечени в удобни свободни дрехи и се придвижват боси или по чорапи. Всичко, което се случва в КИ - всички движения и емоциии - се приемат такива каквито са, без оценка. Показателно е и, че паданията в КИ не се считат за грешки, а за нещо нормално, те са напълно естествени, не се следват някакви предварително зададени правила и се включват в инерционния поток на танца.

Зрители
КИ е танц на постоянното изследване и експериментиране. Тук няма подготвителна фаза или репетиция, нито фаза на презентазия или въведение в танца, важен е само настоящия момент, всички открития се случват в процеса на експериментиране и се съдържат в неговия резултат. КИ не е предназнаена да развлича, това е вътрешен танц. Затова може и на пръв поглед да изглежда, че импровизиращите пренебрегват донякъде публиката, а понеже може да няма и строго разграничение между пространството, в което са разположени за зрителите и това на сцената, танцьорите спокойно могат да се оказваат с гръб към публиката, както и да застават във всякакви „неестетически” пози.


Независимо от това, понеже този танц носи в себе особено послание – заряда на противопоставянето на всички възприети норми, все пак на него му е необходим и крайнят адресат на публиката. Така ефекта, който може да предизвика КИ е това, което искуствоведите наричат ефект на отчуждението – наблюдавайки танца, зрителят може да види себе си и собствения си живот отстрани, като че в друг свят, и да осъзнае илюзорността на някои условности. Затова и неслучайно КИ се превръща в част от съвременното изкуство, изкуството на театъра на танца и пърформанса.

Практика
КИ се изучава в рамките на специални редовни занимания, както и във майсторски класове, които се провеждат от майсторите на КИ. Една от основните форми на практика за КИ са така наречените джемове – социални вечери, провеждани в танцови зали или сред природата, по време на които всеки може да практикува танца с разлини партньори, да наблюдава, да се упражнява или учи самостоятелно, без ръководството на учител. По предварителна договорка между участниците джемовете могат да имат някаква структура или тематична насоченост, като например изследването на движението със затворени очи или танца под различни стилове музикален съпровод. В периферията на джема винаги има място отделено за зрителите и за нормално общуване помежду им.


Всяка година в най-различни градове по целия свят се провеждат фестивали на КИ, на които се канят известни майстори и около 100-200 участника. В няколко поредни дни, по интензивна програма, се провеждат майсторски класове, джемове, реализират се представления и различни творчески проекти.

В КИ няма традиция да се практикува танца с един и същ партньор, затова и по време на уроците и джемовете партньорите постоянно се сменят. Танцуващите изследват неограничените проявления, които дава импровизацията с друг човек. Танца с нов партньор, с неговото неповторимо телосложение, индивидуалност, характер и настроение – това са възможности за ново изследване, в което можем да се научим на нещо ново, а преди всично, на умението да слушаме и разбираме всеки човек и всеки път да създаваме заедно един индивидуален, неповторим танц.


Практикуващите КИ са последователи на принципа:
«Учим се през целия си живот». Дори майсторите на КИ продължават да се усъвършенстват в продължение на целия си живот и да се учат от останалите преподаватели на КИ в майсторски класове, и специални конференции на учителите на КИ по целия свят. За да започне да се преподава КИ, не са необхотими нито изпити, нито сертификати. Достатъчна е индивидуалната, вътрешна готовност, която човек чувства за да започне да го прави, лична отговорност и желание за саморазвитие.

Състезания по КИ не се провеждат. Това е в тясна връзка с философията на КИ, която е далеч от критическия и рационалния стил на мислене. А тя ни учи да приемаме всичко случващо се в танца без оценки и критики, като нещо, което се случва тук и сега, и което изчезва още в следващия момент. Хуманизма на КИ е в това, че ценнен е всеки отделен човек, всеки индивидуален опит и всеки танц, невъзможно е да се прави някакво сравнение между тях.

Контактната импровизация като метод за самоусъвършенстване

Искали ли сте някога да откриете танц, който да танцувате така, сякаш никой не ви вижда, от сърце, с невероятна свобода, която да извира от всяка клетка на тялото ви. Търсили ли сте спорт, който да прави тялото ви ловко и силно, без да го изтощава? Мислите ли, че е възможно да има такава практика, която да успокоява ума подобно на медитация, да прави тялото здраво и да отпуска мускулите, както йога, да освобождава от вътрешни бариери също като психотерапия? Ако питате дали има пространство, където хората могат да са такива, каквито са, искрени и отворени като деца. Пространство, където можем да усетим и разберем друг човек, дори напълно непознат, без думи, но дотолкова, че да можем да се движим и взаимодействаме в пълна хармония...

Моят отговор е, да. Има такъв танц, спорт, метод, практика. Има такова пространство.
Казва се КОНТАКТНА ИМПРОВИЗАЦИЯ (Contact Improvisation).


What is contact improvisation? from kreativsport.

През 1972 година американският гимнастик и хореограф Стив Пекстън събрал няколко студенти-хореографи, за да проведе един експеримент. В продължение на две седмици те живеели и работели заедно в едно затворено пространство, а задачата им била да изследват възможността за обща танцова импровизация.

Отказвайки се от всички ограничения и предварително зададени форми, те трябвало спонтанно да се движат като запазват контакт един с друг и построяват диалог чрез движение. Играейки си с гравитацията и инерцията, те изследвали възможността за физически контакт с партньора чрез подскоци един върху друг, поддръжки и прехвърляне на тежестта, балансирания, падания, обърнати положения, общи превъртания, въртения, триения и хлъзгания.

Това не било нито гимнатистика, нито йога, нито бойно изкуство, нито акробатика. Те се движели без музика, и това трудно би могло да се нарече танц. Но те просто експериментирали и не знаели, какво ще се зароди от това, както не знаели и как се трансформират двигателните навици на тялото. Те не знаели, как ще се промени съзнанието им. Защото тази нова форма на движение изисквала сериозна вътрешна работа – постоянна концентрация и внимание, отговорност и осъзнаване.

Оттогава са изминали вече почти 40 години. Сега контактната импровизация се счита за един от видовете на съвременния танц и се практикува по целия свят, като всяка година завоюва все повече и повече поклонници. В големите градове се провеждат редовни занимания, джемове под открито небе и международни фестивали. Контактната импровизация се интегрира и в съвременното изкуство, като например пърформанси и театър на танца. Тя се преподава и в хореографските и актьорски школи като отделна дисциплина.

Една от любимите теми на Стив Пекстън е простотата в движението. Тази простота е заложена и в неговото творение – контактната импровизация. Първоначално тя имала само физическа страна без привнесени каквито и да било метафизически смисъл, психология, философия или религия. И именно благодарение на своята простота, тя се превърнала в абсолютно отворена форма, в която всеки човек може да намери нещо свое.

В резултат на това сега контактната импровизация се практикува и като танц, и като арт-спорт, и като терапевтичен танц (арт-терапия), и даже като медитация. Тя е интересна и за професионални танцьори, и за тези, които никога преди не са танцували. За любителите на екстрийма, риска и за онези, които са склонни към съзерцателност и самопознание. Контактната импровизация привлича хора и от творческите, и от обикновените професии; практикуват я както привърженици на източните практики, така и хора, които са далеч от каквато и да било религия или духовност.

Независимо от този калейдоскоп от значения, контактната импровизация във всеки един контекст си създава собствено пространство, което и позволява да бъде особен вид метод на самоосъвършенстване. Доколкото хората, които влизат в пространството на контактната импровизация, съзнателно търсят път към трансформация за себе си, за разширяване на собствените си граници, преодоляване на някакви бариери и завоюване на по-голяма вътрешна свобода.

ЗАЩО самоусъвършенстване?

Първоначално в процеса на обучение на контактната импровизация се променя тялото. Още първите ученици на Стив Пекстън, докато търсели по-ефективи и хармонични методи на взаимодействие с партньора, открили, че тялото се освобождава от излишното напрежение и неговата координация и реакции се подобряват. Движенията стават по-меки и обтекаеми, изпълнени с дишане, свободни, ловки и ергономични. Поради идеята за простота на Стив Пекстон, всеки човек може да освои контактната импровизация, независимо от своята предварителна физическа подготовка. Неслучайно тя се практикува и от хора с увреждания. И професионалният танцьор, и спортистът, и човекът, който никога не се е занимавал със спорт, имат равен шанс да получат по-голяма свобода, занимавайки се с контакна импровизация. Единствената разлика е, че всеки от тях се освобождава от своите заучени навици и шаблони на движение.

Хармоничното физическо разивитие на практикуващите контактна импровизация се дължи на това, че за разлика от традиционните видове танци, тук човек построява едно по-особено отношение към собственото си тяло и се учи да се концентрира върху вътрешните си телесни усещания. Затова контактната импровизация е повече метод за усъвършенстване на душевността отколкото на тялото. Простотата и лекота на външното движение започва от вътрешната простота и лекота. За да открие източника на творческата импровизация в танца, човек трябва да се върне към откритостта, естествеността и спонтанността.

Спонтанността на контактната импровизация предполага, че танцът се случва от само себе си и е невъзможно да бъде предсказан. Затова танцувaщите се отказват от рационалния контрол, учат се да приемат себе си, парньора и всичко, което се случва такова, каквото е. В контактната импровизация напълно отсъства преценяващия или състезателен аспект, като дори границата между учител и ученик е размита.



Непосредствеността, искренността, емоционалността, нерационалността и игривостта на този танц имат много общо с детската игра и детското възприятие за света като цяло. Като децата, танцуващите живеят тук и сега, техният танц-експеримент не се стреми към някакъв бъдещ резултат. Те постоянно се учат, изследват себе си и света, който в техните очи, както и в очите на децата, е пълен с открития във всяка една секунда. (Не е странно, че едно от последните направления в развитието на контактната импровизация е Baby Contact, където родителите се учат как да се движат от своите малчугани!) Обаче контактната импровизация ни учи не само на детска свобода и безгрижие, но и на порастнала, зрялата отговорност за себе си и за партньора.

Покрай вътрешното раскрепостяване, контактната импровизация дава възможност за пълноценна, открита комуникация с другия човек. Тя развива особена чувствителност и умение да слушаме и разбираме другия човек без думи. Тя ни учи ясно да изразяваме своите намерения, да рискуваме и да се доверяваме. Тя ни учи как да строим здрави взаимоотношения, в които всеки от партньорите е самостоятелен, свободен и отговорен преди всичко за самия себе си.

Освен това, особено важно е, че по време на урока или джема се създава уникално пространство с особено качество на докосването, което човек може на преживее само тук. То не е изпълнено с еротически смисл, както в традиционния танц или ежедневния живот; то не носи в себе си конфронтация, както в бойните изкуства. Докосването в контактната импровизация е средство за общуване, благодарение на което парньорите взаимно получават информация за намеренията, състоянията и емоциите си. Такова докосвание е винаги различно, живо, открито и многостранно.

Същността на самоусъвършенстването чрез контактната импровизация е в преобръщането на представите. Неслучайно в контактната импровизация се търсят дезориентацията и преобърнатите положения: това е танц, който преобръща с краката нагоре всички стереотипи. Стереотипите за собственото тяло и неговите възможности, за границите на собствената емоционалност и спонтанност. Социалните стереотипи за танц, за докосване, за традиционните роли на мъжа и жената, за комуникацията. Контактната импровизация е един асоциален танц, но много човечен.
Танц на радостта, свободата и любовта към хората.