Контактната импровизация като метод за самоусъвършенстване

Искали ли сте някога да откриете танц, който да танцувате така, сякаш никой не ви вижда, от сърце, с невероятна свобода, която да извира от всяка клетка на тялото ви. Търсили ли сте спорт, който да прави тялото ви ловко и силно, без да го изтощава? Мислите ли, че е възможно да има такава практика, която да успокоява ума подобно на медитация, да прави тялото здраво и да отпуска мускулите, както йога, да освобождава от вътрешни бариери също като психотерапия? Ако питате дали има пространство, където хората могат да са такива, каквито са, искрени и отворени като деца. Пространство, където можем да усетим и разберем друг човек, дори напълно непознат, без думи, но дотолкова, че да можем да се движим и взаимодействаме в пълна хармония...

Моят отговор е, да. Има такъв танц, спорт, метод, практика. Има такова пространство.
Казва се КОНТАКТНА ИМПРОВИЗАЦИЯ (Contact Improvisation).


What is contact improvisation? from kreativsport.

През 1972 година американският гимнастик и хореограф Стив Пекстън събрал няколко студенти-хореографи, за да проведе един експеримент. В продължение на две седмици те живеели и работели заедно в едно затворено пространство, а задачата им била да изследват възможността за обща танцова импровизация.

Отказвайки се от всички ограничения и предварително зададени форми, те трябвало спонтанно да се движат като запазват контакт един с друг и построяват диалог чрез движение. Играейки си с гравитацията и инерцията, те изследвали възможността за физически контакт с партньора чрез подскоци един върху друг, поддръжки и прехвърляне на тежестта, балансирания, падания, обърнати положения, общи превъртания, въртения, триения и хлъзгания.

Това не било нито гимнатистика, нито йога, нито бойно изкуство, нито акробатика. Те се движели без музика, и това трудно би могло да се нарече танц. Но те просто експериментирали и не знаели, какво ще се зароди от това, както не знаели и как се трансформират двигателните навици на тялото. Те не знаели, как ще се промени съзнанието им. Защото тази нова форма на движение изисквала сериозна вътрешна работа – постоянна концентрация и внимание, отговорност и осъзнаване.

Оттогава са изминали вече почти 40 години. Сега контактната импровизация се счита за един от видовете на съвременния танц и се практикува по целия свят, като всяка година завоюва все повече и повече поклонници. В големите градове се провеждат редовни занимания, джемове под открито небе и международни фестивали. Контактната импровизация се интегрира и в съвременното изкуство, като например пърформанси и театър на танца. Тя се преподава и в хореографските и актьорски школи като отделна дисциплина.

Една от любимите теми на Стив Пекстън е простотата в движението. Тази простота е заложена и в неговото творение – контактната импровизация. Първоначално тя имала само физическа страна без привнесени каквито и да било метафизически смисъл, психология, философия или религия. И именно благодарение на своята простота, тя се превърнала в абсолютно отворена форма, в която всеки човек може да намери нещо свое.

В резултат на това сега контактната импровизация се практикува и като танц, и като арт-спорт, и като терапевтичен танц (арт-терапия), и даже като медитация. Тя е интересна и за професионални танцьори, и за тези, които никога преди не са танцували. За любителите на екстрийма, риска и за онези, които са склонни към съзерцателност и самопознание. Контактната импровизация привлича хора и от творческите, и от обикновените професии; практикуват я както привърженици на източните практики, така и хора, които са далеч от каквато и да било религия или духовност.

Независимо от този калейдоскоп от значения, контактната импровизация във всеки един контекст си създава собствено пространство, което и позволява да бъде особен вид метод на самоосъвършенстване. Доколкото хората, които влизат в пространството на контактната импровизация, съзнателно търсят път към трансформация за себе си, за разширяване на собствените си граници, преодоляване на някакви бариери и завоюване на по-голяма вътрешна свобода.

ЗАЩО самоусъвършенстване?

Първоначално в процеса на обучение на контактната импровизация се променя тялото. Още първите ученици на Стив Пекстън, докато търсели по-ефективи и хармонични методи на взаимодействие с партньора, открили, че тялото се освобождава от излишното напрежение и неговата координация и реакции се подобряват. Движенията стават по-меки и обтекаеми, изпълнени с дишане, свободни, ловки и ергономични. Поради идеята за простота на Стив Пекстон, всеки човек може да освои контактната импровизация, независимо от своята предварителна физическа подготовка. Неслучайно тя се практикува и от хора с увреждания. И професионалният танцьор, и спортистът, и човекът, който никога не се е занимавал със спорт, имат равен шанс да получат по-голяма свобода, занимавайки се с контакна импровизация. Единствената разлика е, че всеки от тях се освобождава от своите заучени навици и шаблони на движение.

Хармоничното физическо разивитие на практикуващите контактна импровизация се дължи на това, че за разлика от традиционните видове танци, тук човек построява едно по-особено отношение към собственото си тяло и се учи да се концентрира върху вътрешните си телесни усещания. Затова контактната импровизация е повече метод за усъвършенстване на душевността отколкото на тялото. Простотата и лекота на външното движение започва от вътрешната простота и лекота. За да открие източника на творческата импровизация в танца, човек трябва да се върне към откритостта, естествеността и спонтанността.

Спонтанността на контактната импровизация предполага, че танцът се случва от само себе си и е невъзможно да бъде предсказан. Затова танцувaщите се отказват от рационалния контрол, учат се да приемат себе си, парньора и всичко, което се случва такова, каквото е. В контактната импровизация напълно отсъства преценяващия или състезателен аспект, като дори границата между учител и ученик е размита.



Непосредствеността, искренността, емоционалността, нерационалността и игривостта на този танц имат много общо с детската игра и детското възприятие за света като цяло. Като децата, танцуващите живеят тук и сега, техният танц-експеримент не се стреми към някакъв бъдещ резултат. Те постоянно се учат, изследват себе си и света, който в техните очи, както и в очите на децата, е пълен с открития във всяка една секунда. (Не е странно, че едно от последните направления в развитието на контактната импровизация е Baby Contact, където родителите се учат как да се движат от своите малчугани!) Обаче контактната импровизация ни учи не само на детска свобода и безгрижие, но и на порастнала, зрялата отговорност за себе си и за партньора.

Покрай вътрешното раскрепостяване, контактната импровизация дава възможност за пълноценна, открита комуникация с другия човек. Тя развива особена чувствителност и умение да слушаме и разбираме другия човек без думи. Тя ни учи ясно да изразяваме своите намерения, да рискуваме и да се доверяваме. Тя ни учи как да строим здрави взаимоотношения, в които всеки от партньорите е самостоятелен, свободен и отговорен преди всичко за самия себе си.

Освен това, особено важно е, че по време на урока или джема се създава уникално пространство с особено качество на докосването, което човек може на преживее само тук. То не е изпълнено с еротически смисл, както в традиционния танц или ежедневния живот; то не носи в себе си конфронтация, както в бойните изкуства. Докосването в контактната импровизация е средство за общуване, благодарение на което парньорите взаимно получават информация за намеренията, състоянията и емоциите си. Такова докосвание е винаги различно, живо, открито и многостранно.

Същността на самоусъвършенстването чрез контактната импровизация е в преобръщането на представите. Неслучайно в контактната импровизация се търсят дезориентацията и преобърнатите положения: това е танц, който преобръща с краката нагоре всички стереотипи. Стереотипите за собственото тяло и неговите възможности, за границите на собствената емоционалност и спонтанност. Социалните стереотипи за танц, за докосване, за традиционните роли на мъжа и жената, за комуникацията. Контактната импровизация е един асоциален танц, но много човечен.
Танц на радостта, свободата и любовта към хората.